5 обявени от издателствата заглавия,които очаквам с нетърпение.

Здравейте,днес съм тук,за да споделя с вас пет заглавия ,които издателствата са обявили,че можем да очакваме съвсем скоро.Аз лично,следя  и чакам издаването на доста книжки,но това са моите топ 5 за момента.Определено се очаква цялата 2017-та да не спира да ни радва с купища прекрасни заглавия,за което искрено благодаря на всички издателства,които правят връзката автор-читател възможна.

Ето и книгите за които говоря :

5."Химикът"-Стефани Майър (Издателство Ciela)

Няма да крия,че харесвам книгите на Стефани Майър . Чела съм и поредицата й "Здрач" и романа "Скитница" и бих казала,че наистина е добър автор.Много хора обаче,не само не харесват "Здрач",а чисто и просто мразят поредицата .Е,аз не съм от тези хора ,защото преди три години,когато прочетох поредицата ,ми се стори доста вълнуваща и интересна ,а и освен това винаги ще свързвам историята на Бела и Едуард с началото на любовта ми към книгите.Сега,ако отново посегна към книгите съм сигурна,че няма да ми допаднат толкова,колкото преди ,но това ,че са ми харесали тогава,само по себе си е от значение за мен.Относно "Скитница" пък,  мога да кажа,че книгата наистина е нещо различно и страшно интересно,което прочетох ,харесах и бих се върнала отново към нея ,просто ,защото историята е прекрасна.

Ето,че Майър се завръща отново ,този път с трилър,който ако съдя по резюмето,ще бъде жесток.

Казано съвсем накратко,историята разказва за жена-таен агент,която работи за американското правителство.Един ден обаче правителството решава,че не им е нужна и трябва да я ликвидират.Ето защо тя е принудена да бяга и да се укрива,ако иска да остане жива.

Имам доверие на Майър,със сигурност ще си купя книгата и вярвам,че няма да съжалявам.

Можем да я очакваме през Февруари ,като нещо,за което страшно много се радвам е това,че ще имаме избор дали да купим книгата с меки или твърди корици.

4."Пасажер"-Александра Бракен (Издателство Егмонт)

"Пасажер" е книга,която наистина много се надявах да излезе на български,не само,защото вече има филм по книгата в който участва прекрасната Дженифър Лорънс,която изигра и Катнис в адаптацията на "Игрите на глада",но и защото книгата е много харесвана от най-различни американски (и не само) блогъри,буктюбъри,букстаграмъри и прочие .Буквално не минава и ден в който да отворя инстаграм и да не видя корицата на "Пасажер" или на втората книга (Wayfarer),която излезе на английски сега, през януари.

Всъщност самият факт ,че първа книга излезе в началото на 2016-та ,а филма беше по кината само година по-късно според мен е доста показателен и определено поражда известни очаквания.

Ето какво са ни споделили издателство Егмонт в издателския план, относно книгата :

Пишеше ,че книгата можем да очакваме на 28-ми Януари но това беше вчера ,а издателството още не е обявило нищо свързано с книгата във фейсбук страницата си,така че ,предполагам малко ще се забави и ще бъде по книжарниците през Февруари .

3."Последен в мрака"-Александра Олива (Издателство СофтПрес)

Една книга ,за която не бях чувала нищо преди издателство СофтПрес да сподели,че ще издаде и то съвсем скоро.Заглавието и авторката ми бяха напълно непознати,но корицата привлече вниманието ми и ме накара да прочета анотацията,от която останах изключително приятно изненадана.

"12 души, участници в риалити шоу, са изпратени в гората и изправени пред предизвикателства, които ще тестват границите на тяхната издръжливост. Докато те се състезават, нещо ужасяващо се случва в действителността – природно бедствие или предизвикана от човешка ръка катастрофа? "

Наистина,книгата ми изглежда страшно интересна и смятам ,че наистина ще ми хареса,за това не смятам да я пропускам.
Все още не е обявена точна дата,но издателството коментираха,че можем да очакваме книгата в средата на Февруари.

2."Кралска клетка"-Виктория Айвярд (Издателство Ciela)

Сигурна съм,че изобщо не е нужно да обяснявам,защо очаквам тази книга с нетърпение ,понеже се съмнявам някой от вас все още да не се е запознал с историята на Мер Бароу.Е,ако все пак има и такива,съвета ми е да поправят тази грешка възможно най-скоро,защото това е една вълнуваща,наситена с неочаквани обрати поредица,заслужаваща вниманието ви .

(Цвета и надписа на корицата вече са факт,съвсем скоро ще разберем и как ще изглежда цялостния вариант)

1."Пазители"-Цветелина Владимирова (Издателство Orange Books)

Ето я и звездата на тази публикация-книгата която очаквам с огромно нетърпение от момента в който затворих последната страница на "Вестители"(което ,ако не се лъжа беше през Април 2016-та).

И ето,че нетърпението ми се засили още повече,след като издателството обявиха,че продължението идва.

Трябва,наистина трябва да знам,как ще продължи историята,какво ще се случи с Ксения,Игор,Романова и като цяло с обществата на Вестители и Пазители.Както казах,продължението идва,така че сега е момента тези,които не са прочели книгата да го направят,гарантирам,че няма да съжаляват.

За мен книгата е чистото доказателство,че една съвременна фентъзи история от българска авторка е не по-малко интересна и вълнуваща от много други преводни заглавия ,които съм чела,а даже напротив.

❄Winter Wonderland Book Tag❄

Здравейте,ето го и първия таг в блога,който е много подходящ за това мразовито време. Изключително много благодаря на момичетата от The Book Chasers,че ме тагнаха.💗
Аз от своя страна тагвам всеки,който желае да направи този таг.

1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето ви.
Последната такава книжка за мен беше "Прикачен" на Рейнбоу Роуъл.Историята е толкова различна,приятна и сладка,че е трудно да не я харесаш.Според мен няма нищо по-подходящо от чаша горещ шоколад ,одеяло и история в която момчето не се влюбва във външния вид на момичето,а в неговите думи ,мисли и душа.

2. Любима книга с бяла корица.
Вероятно доста предвидим отговор,но и аз ще кажа" Алена кралица" ,не само защото обожавам историята и света на Мер ,но и защото именно тази корица е една от най-любимите ми.  Обожавам я именно заради елегантността ,която цвета ѝ придава,но и заради нейната минималистичност.

3. Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищна книга четете?
Тик-так,тик-так,без капчица колебание казвам "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат", защото това е една прекрасна ,но и мрачна история,която ме погълна изцяло.Викторианска обстановка,чудати герои,подземен свят и разбира се тик-так,тик-так-обожавам я!Много хора не харесват онази хаотичност на книгата,аз обаче именно това харесвам-множеството герои,странните постъпки и абсолютната неподреденост от страна на авторката.

4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?

 За битка със снежни топки определено бих искала да избера някой,който да е свикнал със студа.Какво ще кажете за един руснак например?Не кой да е руснак обаче ,а именно Игор Алешкин от "Вестители" на Цветелина Владимирова.ОБОЖАВАМ,наистина обожавам този персонаж,защото е всичко,което търся в един образ.Бонус точки и за това,че ще съм вън от опасност при нападение от кръвожадни в компанията на Игор.
Чакам с нетърпение издателство Ориндж да обяви и датата на която ще излезе  втора книга,за да профуча до книжарницата и да си я донесе вкъщи  .Това е една от книгите,чието продължение чакам наистина отдавна,сигурна съм обаче,че мъките ми ще си заслужават.

5. За жалост, огънят в камината започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да разпалите огъня?

Самата мисъл да късам книги ме кара да се ужасявам,още повече да късам и да ги горя.
Съвсем образно казано обаче бих изгорила последните няколко глави на "Делириум",защото това,което се случи накрая беше гадно,жестоко и крайно нечестно. Определено не очаквах този финал,точно за това и от известно време отлагам прочита на втора книга.

6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?

 Книга,която обожавам и подарявам вече за втори път на приятелки е "Гневът и зората".Преразказ на "1001 нощи",магия,прекрасна любовна история, множество тайни-кой не би харесал книгата?!Както казах,вече два пъти я подарявам и в двата случая,книгата беше приета изключително добре.Рене Ахдие разказва толкова красиво и омайващо,че лично на мен,вероятно дори най-тъпата история би ми се сторила приятна и вълнуваща,ако е разказана от Ахдие.

Ревю:"Елинор и Парк"-Рейнбоу Роуъл

Двама необичайни герои, една невероятна любов.

Елинор е новото момиче в града. Отношенията в семейството й са пълен хаос, дрехите – съчетани по безобразен начин, а косата – червена и непокорна. Тя не би могла да изпъкне повече, дори и да се старае.

Парк е момчето, което винаги сяда в края на автобуса. Черна тениска, слушалки в ушите, поглед, забит в книгата – той е убеден, че се е постарал достатъчно добре да е невидим. Но не и за Елинор. Никога за Елинор.

Бавно и постепенно, благодарение на дълги нощни разговори и нарастващ списък с музикални касетки, Елинор и Парк се влюбват. Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че няма какво да губиш.

***

Рейнбоу Роуъл е авторка с която наистина съжалявам,че се срещам чак сега.

Въпреки това,каква среща беше само...тази книга буквално не ме остави да спя.Голяма грешка от моя страна бе да започна книгата преди лягане,казвайки си,че я захващам за 15-20 странички преди сън.
Да ,ама не. Тази книга просто не ти позволява да я затвориш.

Роуъл поднася историята на читателите по толкова приятен,достъпен и дори простичък начин,че надали има човек,който да не е изпитал истинско удоволствие,докато е четял историята на Елинор и Парк.

Рейнбоу Роуъл не ни потапя в магически или фантастични светове ,а ни показва една болезнена реалност в която да си различен,значи да си  аутсайдер, отхвърлен от всички. Най-тъжното е, че в наши дни, много хора биват отхвърлени от обществото още преди да им бъде даден шанс. Ние сме свикнали да не приемаме тези, който се различават от нас по някакъв начин, било то като характер или чисто визуално. 

"Я се стегни, синко, може ли да се измъчваш, че си направим добро на някого, докато другите са стояли безучастни?"

 Показва ни и колко жестоки и повърхностни могат да бъдат хората понякога.

Героите -едновременно ,толкова познати,но и толкова различни от героите,които познавам,бяха в състояние да те накарат да се смееш, да се ядосваш, да тъжиш,да се изненадваш и да чувстваш заедно с тях палитра от най-различни емоции. 

На пракрика, Елинор и Парк са пълна противоположност от където и да ги погледнеш. 
Елинор-силно набиваща се на очи, ексцентрична на вид червенокоса, носеща хаос в душата си фурия и Парк-момчето, което седи на края на автобуса със слушалки в уши, чете комикси и прави всичко възможно за да бъде колкото може по-невидим. 

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Любовната история на Елинор и Парк, е от онези красиви истории, които вдъхновяват и окриляват. Това е историята на тийнеиджъри, които откриват онази специална първа любов, която не е възможно да забравиш докато си жив.Това беше от онези редки любови, които покълват сами, без много усилия, просто защото между душите на героите сякаш някой беше опънал  невидима нишка, която нямаше как да не се оплете. 


" - Не те харесвам, Парк.... - Мисля, че живея заради теб."

Видяхме пълната метаморфоза на героите, които наистина много се промениха в добра посока, един заради друг и това според мен беше едно от най-вдъхновяващите неща.

 "Вече нямаше нищо неизказано между тях. Нищо глупаво и егоистично, което ненужно да заема място"

В книгата героите ни, може да се каже, че са от абсолютно различни светове. 
Разбира се,нямаше как да не заобичам главните ни герои, но и да не намразя някои от второстепенните. Определено ми хареса, че Роуъл е поставила контраст почти навсякъде, като започнем от коренно различните начини на живот на двамата герои, минем през чисто материалното им положение и стигнем до напълно противоположните образи, които представляваха родителите им. 

"-Не всички имат семейство като твоето. В твоя живот нещата се случват поради някаква причина. Хората следват някаква логика. В моя живот е точно обратното. Никой не се вписва логично. "


Нещото, което ме накара да буквално да се разтреперя беше това, че Роул включва в книгата си и темата за домашния тормоз. Нещо толкова отвратително, но и толкова често срещано по цял свят. Един свят в който някой хора решават, че имат право да мачкат и тормозят. Най-лошото е, че много често,жените, страдащи от домашно насилие, точно като майката на Елинор си седят кротко, оставяйки се да бъдат малтретирани, вярвайки, че не могат да направят нищо по въпроса. 
Тези изключително тежки послания правят и книгата толкова силна.
Защото това не е просто история за първата любов. Това е история за онези, които заклеймяваме като различни, за онези, които много често нямат място сред нас, а освен това и за жените, които позволяват да бъдат тормозени. 
Много е лесно да съдиш другите, без да знаеш, какво са преживяли. За да разбереш, какво ги е довело до това, което всъщност са обаче, трябва да обуеш техните, обувки, да изминеш пътя, който те са извървяли и чак след това да имаш смелостта да застанеш и да ги съдиш, сочейки ги с пръст.  

Ето защо препоръчвам книгата на всеки, който иска да застане от другата страна,преди да съди,за всеки, който се надява един ден хората малко по малко да променят вижданията си, за да може светът ни да стане едно по-приятно и дружелюбно място.