неделя, 12 февруари 2017 г.

Ревю:"Кажи ми три неща"-Джули Бъксбаум



 Един вълнуващ роман с любовна
история, който ще ви грабне още с първата страница и няма да можете да оставите кнгиата до самия ѝ край.

Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!
***


Месец Януари за мен бе един доста тийн месец, от книжна гледна точка. След две от книгите на Роуъл, реших да посегна и към "Кажи ми три неща". Това за  радост се оказа едно много добро решение, предвид факта, че последните две седмици ми бяха адски натоварени заради наближаващия край на срока.
Наистина, надали бих могла да се спра на по-приятно, разтоварващо четиво. Всяка една дума, всяко изречение, всяка страничка от книгата за мен си бяха чисто удоволствие.

Нека ви предам историята на Джеси, съвсем метафорично:

Представете си едно цветче. Изключително красиво, слънчево цветче. А сега си представете, как някой идва и отнема най-голямото му и важно листенце. Скоро след това,преди раната да се е затворила, някой изравя цветенцето и решава да го посади другаде. На непознато, чуждо и  враждебно място.  Всички забравят за цветчето, което остава да се бори само.
Или почти само.


"Не, истината е, че не желая да бъда никъде другаде, защото където и да отида, пак ще съм си аз. Заклещена в това съзнание, в това тяло, в това грозно блато от човешки недостатъци"

Един ден Джеси губи някого и това променя всичко.
Освен с болката от загубата на своята майка обаче, Джеси трябва да се пребори и с редица други проблеми, които преобръщат живота ѝ на 360°.
Известно време след трагедията сполетяла семейството, баща ѝ се жени повторно, а това налага продаването на семейната им къща и преместването им от Чикаго в Лос Анджелис. Това пък, разбира се принуждава незабавното напасване към коренно различния живот, новото училище и дори новото семейство.



"Когато някой си отиде, едно от най-мъчителните неща е непрестанното припомняне на всички случаи, в които не си задал подходящите въпроси, всички моменти в които най-наивно си смятал, че разполагаш с безкрайно много време. А сетне времето, прекарано заедно, ти се струва съвсем мимолетно. Онова, което остава е съвсем мимолетно. Онова, което остава е някак изкуствено. "



Всички обаче рядко се сещат за Джеси, баща ѝ е зает с търсенето на работа и собствената си адаптация. Така Джеси е оставена да се справя сама с трудностите, които вървят ръка за ръка с преместването.
В един момент обаче, тя получава имейл.Не какъв да е имейл обаче, а имейл адресиран от  "Никой Никойски"(НН) . Анонимен имейл, от човек, който иска да ѝ помогне с адаптацията в частното училище пълно с разглезени, богаташки деца. Точно този имейл слага началото на нещо неочаквано за главната героиня.
В лицето на анонимния си събеседник, Джеси открива до голяма степен себе си, защото смея да твърдя, че НН беше нейно точно душевно копие. И двамата таяха у себе си болката от някогашна загуба, също както и двамата се опитваха някак да оцелеят  сред хора, от които просто се отличаваха.
Кой обаче е НН? Точно това е и въпроса, който вълнува Джеси, но и нас читателите през цялото време.




Изглежда, че може да е всеки, за това малко по малко, тя се опитва да нареди пъзела, който ще ѝ даде отговорите. Тъкмо когато смята, че е открила поне част от истината се случва нещо, което отново я обърква. Кой обаче наистина е НН?Това е и хубавото на книгата. През цялото време тръпнеш в очакване. Неистово искаш да завършиш книгата за да получиш отговори, но и искаш историята на Джеси и НН да е поне няколко стотин страници за да продължиш да изживяваш чувставата и  емоциите на героите, възможно най-дълго.



"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад – струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."


Изключително много харесах героите, особено образа на Джеси.Ето и три неща, които направиха тази героиня толкова специална за мен:1)От доста време насам не бях попадала на толкова приятен, чувствителен и дори вълнуващ герой, който да почувствам толкова близък. Да, Джеси беше една доста чувствителна личност, но тази ѝ чувствителност изобщо не граничеше с разглезеност, а напротив, емоционалността ѝ беше изключително истинска. 2)Друго, заради което изключително се възхищавам на тази героиня е това, че не се нахвърли яростно срещу света, заради всички неща, които е трябвало да преживее, а напротив, бе твърдо решена да не наказва околните заради собствените си проблеми. 3)И накрая, обожавам тази героиня, защото през цялото време беше на сто процента себе си. Не се отказа от личността си, не спря да носи онези дънки на "Гап", които я направиха обект на подигравки.




"Няма нищо по-самотно от разперена върху прозореца длан. Може би, защото твърде рядко среща друга длан от другата страна. "

Любовната история, която се завърза, между НН и Джеси беше изключително вълнуваща и доста реалистично представена, защото за добро или за лошо сегашното поколение се радваме на изключително силно влияние от страна на технологиите. Ето защо една такава история би звучала комично преди време. Сега обаче тя е изключително актуална, защото надали има човек, койти да не си е писал с непознат. Виртуалните запознанства, любови и  връзки вече не са нищо неестествено.

Въпреки че, книгата се води тийнеиджърска, смятам, че би се харесала и на много хора, които вече са минали този етап от живота си. За това я препоръчвам на абсолютно всеки, който иска :
1)Да се потопи в прекрасната история на Джеси и НН и да изживее една прекрасна любовна история, която наистина си заслужава. 
 2)Да почувства тръпката от това да не знае,  кой всъщност е човекът, който е нахлузил маската на анонимността. 
3)Да прекара наколко часа в изключително приятната компания на "Кажи ми три неща". 
(Препоръчително е да си приготвите и чаша с топла напитка, която ще допринесе за удоволствието от четенето."😊📖☕

2 коментара:

  1. Страхотно ревю, много точно и интригуващо! Прочетох книгата преди няколко седмици и останах очарована. Много се радвам че се е харесала и на теб.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, наистина много се радвам, че посегнах към книгата, останах много приятно изненадана. 😊

      Изтриване