вторник, 10 януари 2017 г.

Ревю:"Елинор и Парк"-Рейнбоу Роуъл

Двама необичайни герои, една невероятна любов.


Елинор е новото момиче в града. Отношенията в семейството й са пълен хаос, дрехите – съчетани по безобразен начин, а косата – червена и непокорна. Тя не би могла да изпъкне повече, дори и да се старае.
Парк е момчето, което винаги сяда в края на автобуса. Черна тениска, слушалки в ушите, поглед, забит в книгата – той е убеден, че се е постарал достатъчно добре да е невидим. Но не и за Елинор. Никога за Елинор.
Бавно и постепенно, благодарение на дълги нощни разговори и нарастващ списък с музикални касетки, Елинор и Парк се влюбват. Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че няма какво да губиш.

***

Рейнбоу Роуъл е авторка с която наистина съжалявам,че се срещам чак сега.

Въпреки това,каква среща беше само...тази книга буквално не ме остави да спя.Голяма грешка от моя страна бе да започна книгата преди лягане,казвайки си,че я захващам за 15-20 странички преди сън.

Да ,ама не. Тази книга просто не ти позволява да я затвориш.

Роуъл поднася историята на читателите по толкова приятен,достъпен и дори простичък начин,че надали има човек,който да не е изпитал истинско удоволствие,докато е четял историята на Елинор и Парк.


Рейнбоу Роуъл не ни потапя в магически или фантастични светове ,а ни показва една болезнена реалност в която да си различен,значи да си  аутсайдер, отхвърлен от всички. Най-тъжното е, че в наши дни, много хора биват отхвърлени от обществото още преди да им бъде даден шанс. Ние сме свикнали да не приемаме тези, който се различават от нас по някакъв начин, било то като характер или чисто визуално. 


"Я се стегни, синко, може ли да се измъчваш, че си направим добро на някого, докато другите са стояли безучастни?"


 Показва ни и колко жестоки и повърхностни могат да бъдат хората понякога.


Героите -едновременно ,толкова познати,но и толкова различни от героите,които познавам,бяха в състояние да те накарат да се смееш, да се ядосваш, да тъжиш,да се изненадваш и да чувстваш заедно с тях палитра от най-различни емоции. 


На пракрика, Елинор и Парк са пълна противоположност от където и да ги погледнеш. 

Елинор-силно набиваща се на очи, ексцентрична на вид червенокоса, носеща хаос в душата си фурия и Парк-момчето, което седи на края на автобуса със слушалки в уши, чете комикси и прави всичко възможно за да бъде колкото може по-невидим. 



"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."


Любовната история на Елинор и Парк, е от онези красиви истории, които вдъхновяват и окриляват. Това е историята на тийнеиджъри, които откриват онази специална първа любов, която не е възможно да забравиш докато си жив.Това беше от онези редки любови, които покълват сами, без много усилия, просто защото между душите на героите сякаш някой беше опънал  невидима нишка, която нямаше как да не се оплете. 



" - Не те харесвам, Парк.... - Мисля, че живея заради теб."


Видяхме пълната метаморфоза на героите, които наистина много се промениха в добра посока, един заради друг и това според мен беше едно от най-вдъхновяващите неща.

 "Вече нямаше нищо неизказано между тях. Нищо глупаво и егоистично, което ненужно да заема място"


В книгата героите ни, може да се каже, че са от абсолютно различни светове. 

Разбира се,нямаше как да не заобичам главните ни герои, но и да не намразя някои от второстепенните. Определено ми хареса, че Роуъл е поставила контраст почти навсякъде, като започнем от коренно различните начини на живот на двамата герои, минем през чисто материалното им положение и стигнем до напълно противоположните образи, които представляваха родителите им. 


"-Не всички имат семейство като твоето. В твоя живот нещата се случват поради някаква причина. Хората следват някаква логика. В моя живот е точно обратното. Никой не се вписва логично. "



Нещото, което ме накара да буквално да се разтреперя беше това, че Роул включва в книгата си и темата за домашния тормоз. Нещо толкова отвратително, но и толкова често срещано по цял свят. Един свят в който някой хора решават, че имат право да мачкат и тормозят. Най-лошото е, че много често,жените, страдащи от домашно насилие, точно като майката на Елинор си седят кротко, оставяйки се да бъдат малтретирани, вярвайки, че не могат да направят нищо по въпроса. 

Тези изключително тежки послания правят и книгата толкова силна.
Защото това не е просто история за първата любов. Това е история за онези, които заклеймяваме като различни, за онези, които много често нямат място сред нас, а освен това и за жените, които позволяват да бъдат тормозени. 
Много е лесно да съдиш другите, без да знаеш, какво са преживяли. За да разбереш, какво ги е довело до това, което всъщност са обаче, трябва да обуеш техните, обувки, да изминеш пътя, който те са извървяли и чак след това да имаш смелостта да застанеш и да ги съдиш, сочейки ги с пръст.  

Ето защо препоръчвам книгата на всеки, който иска да застане от другата страна,преди да съди,за всеки, който се надява един ден хората малко по малко да променят вижданията си, за да може светът ни да стане едно по-приятно и дружелюбно място.


Няма коментари:

Публикуване на коментар